Едно слънчево кафе

Сутрин рано преди работа ставаме ала ни се спи. Мрачно е на вън , а вие гледате лошо и какво оправя рошавата ви глава? Едно кафе. Да , тази напитка ви вкарва в релси и можете да правите каквото и да било. Пристрастени , без кафето сме страшни сутринно време. Този стимулант поддържа почти цялото работещо население в света. Легален наркотик , който те освежава моментално. Бодър и свеж като репичка отиваш на работа и проблемите изчезват щом пийнеш от кафето. Но кафето можеш да го използваш когато искаш , не само рано сутрин преди работа. Една чаша „облекчение“ те прави бодър във всеки един час от денонощието. Само трябва да внимаваме с количеството кофеин , което сте изпили. Прекалите ли , като една истинска дрога , кафето си казва думата. Почват да ти треперят ръцете , ставаш нервен , не те свърта на едно място. И мога ли да направя едно заключение , кафето е наркотика на 21 век и като стимулант той си върши добре работата.

Задръстване в България

Качва те се на колата рано сутрин , потегляте и хоп проблемите идат. Попадате в задръстване , от което не можете да излезете 30 минути , 1 час , а може и повече. След  дългото чакане , от което сте похабили сума и нерви и някакво количество гориво вие тръгвате и вече сте до заветната си цел. Но дали е точно така , май не. Почвате да се чудите къде да паркирате колата. Всичко е заето и почвате да обикаляте близките паркинги и места , където може да се паркира и през това време шефа ви чака на работа , а вие почвате да чукате нервно по волана с пръсти и да се чудите дали днес шефа ще ви сдъвче за закуска.  Паркирате най – после и тичешком отивате до работното ви място. Това цялото преживяване ви струва много време , нерви и пари.

Но този пример е само в големите градове. Нека дам пример за по – малките градове и села.

Тръгвате към големия град. Първото нещо , което срещате е дупките по пътищата. Десет мина без проблем една си уцелил. Всеки ден така и тя колата ти не издържа и се чупи. Пак се нервиш , дразниш и губиш пари. Излизаш по магистралата и набираш скорост да не се влачиш покрай останалите. Почваш да настигаш рейсове ,тирове , Лади и дори някое Трабанче. Ами не можеш да му седиш зад него. Гледаш чудиш се как да го изпревариш и на първата празна , права отсечка изрязваш колата и се махаш от него , ама ако е дъждовно или снежно , забрави да го направиш това. След 100 години можеш и да стигнеш до където си тръгнал. По пътя ченгета колкото искаш , а си се насадил на тях , а са те обрали.Стигаш до големия град и почваш да се луташ. На къде сега да намеря това , което ми трябва. Обикаля насам на там , като през това време трафика е жесток поне за него. Стигаш до затворени улици и ай де пак от там където дойде. Ошашавя се човек. Но след тези препятствия той стига най – после до крайната точка.

От тези две ежедневия ще обобщя кои са на дразнещите неща за един шофьор:

- Задръстванията

- Дупките по пътя

- Малкото паркинги

- Влачещите се автомобили

- Наглите шофьори

- Ченгетата

- Затворените участъци

- Гадните метеорологични условия

-Наглите пешеходци и бавните баби

- И не на последно място счупената ти кола

И може би , защото сме нервни по пътищата стават толкова много катастрофи и то с фатален край. Да не се поддаваме на агресията по пътищата , защото така ще се спасим и всичките тези нерви ще са ни бял кахър ако стане нещо с нас. Призовавам хората да са по – внимателни и по – спокойни , за да избегнем още фатални случаи , за да можем да се съхраним живи и здрави.

Дядо с божествения елексир

Почти всеки има дядо и баба  , които живеят на село. Дядо като баба помага на нас и затова му благодарим. Той е човека , който ни снабдява с хубава сливова , гроздова или дори кайсиева ракия и не само. Винце домашно бяло и червено прави за нас и за това му благодарим Винаги домашното е най – хубаво. Ракийката , винцето , туршията , мезето , това което го има на всяка маса вечер. И само заради това трябва да ги уважаваме и да му помагаме , защото на сухо не може да се живее

Баба също ни помага , като прави хубави зимнини. Праща ни компоти , месо в буркани , туршия , плодове , зеленчуци , пресни подправки , вкусни гозби , яйца , мляко , сладка , кексове и много други вкусотии , за което ние трябва да сме благодарни. Във времена , в които се продават изкуствени храни , бабите ни произвеждат биологични и чисти продукти. Вече сме големите граждани и не произвеждаме нищо , затова пък бабите ни компенсират. Те ни дават това от което се нуждаем. И когато ни омръзне да си ходим на село , за да им помагаме да се сетим , какво правят те за нас. И написах тази тема , да видя дали сте благодарни , както аз съм , за стореното на нашите роднини баба и дядо.

"Бизнесмени" и то големи

Както знаем нашата държава е яко стъпала в капитализма и какво искат можеш да си го купиш с пари. Така и нашата свобода е продадена и не на политиците , а на мутрите. Не казвам нещо ново , че „бизнесмените“ подкрепят депутатите , които ни крадат парите , но се възмущавам защо още те определят нещата. Знаем ги , кои са , къде се спотайват и знаем как ще процедираме с тях , тогава защо нищо не правим? Дали ни е страх , май е така. Страх ни е , защото нямаме подкрепа от другите , демек сме сами. Ми щом не може да се оправим с тях то не можем и да си оправим и държавата и всичко вътре в нея. Това е отговора защо ни управляват мутрите и до днес , но въпроса е друг , който е актуален и той е:

До кога ще ни управляват „бизнесменчетата“ ?

Може би , ще ни управляват докато държавата ни се продава евтино. Морал , съвест , дълг към страната , ТОВА НЕЩО Е ИЗЧЕЗНАЛО И ВСИЧКО Е ЕДНА КОРУПЦИЯ. И май вече си мисля , че проблема не е в управляващите ами в самите нас. Тези мутри и депутати , които ги описваме като неземни същества не са се бръкнали от нищото. Те са от нас. И ще ви докажа , че са от нас.Защото приличаме на тях. Всеки се спасява отделно. Никой не мисли за общото или за проблемите на другия. Най -често гледаме сеир вместо да помогнем на хората. Градим авторитет от абсурдни неща , които правим. Помнят ни с глупостите които правим. Никога не гледаме хубавото. Далавераджии сме и се лъжем един друг. Малко ли са , защото мога да изброявам още много. След като се променим ще се промени държавата и такива като мутрите няма да ги има или ще са на изчезване. Докато не си променим ценностите си няма да живеем в мечтаната България , която ще бъде достойна членка на ЕС.

И от най – малкия рушвет като почнем да го избягваме тогава ще се сменят и хората , но като продължаваме по същия начин само да се оплакваме ще царува света на мутрите.На края да кажа , че докато в другите държави всичко е политика то в нашата България всичко е капитализъм.

Мъжът и един труден процес за него "Бръсненето"

Едно от най – трудните неща рано сутрин преди да отиде на работа е бръсненето Колкото и смешно да звучи всеки мъж ще признае. Това е нещото , което ще ви накара да станете по – рано от нормалното сутрин и да свършите първата си работа , да се обръснете. И някой път така ви се иска да поспите още 30 минути , но точно заради това трябва да станете и да се гласите за работа още по от рано. Този процес протичащ с леко дразнене на лицето подсилен с ранната прозявка прави този процес един от най – гадните. И сега да спра да пиша , колко е гадно да се бръснеш сутрин , а да напиша защо най – често този процес се прави сутрин.

След като се върне от работа един мъж първо яде поне семейния и после гледа филмче или с жената прави това онова и заспива , и не остава време за бръснене. Ако ти не си такъв , може би , излизаш да отпразнуваш края на работния ден и след няколко бири просто нямаш желание за никакви дейности освен спане. Да не говоря за тинейджърите (в която група и аз се определям) , те дори ги мързи да се къпят . Да не забравя , че най – добре е да се бръснеш след къпане и това много мъже го правя , затова се пошегувах с тинейджърите. По друго време един мъж не можеш да го видиш да се бръсне освен ако ще ходи на среща с една жена.

И сега да заключа тази шегаджийска тема ще кажа , че нас мъжете ни мързи някой път да се обръснем рано сутрин и ако изглеждаме унили и грозни , ще ви помоля , жени , разберете ни колко трудно е за нас това и ни търпете такива каквито сме