На пазар

Пазаруването  може да бъде лесно и бързо , но когато търсим нещо неопределено картинката става страшна , поне при мъжете. При жените е точно обратното , колкото повече търсят едно нещо , толкова повече им доставя удоволствие.  Те трябва да обиколят всяко едно кътче и да проверят всичко и след това си купуват най – хубавото независимо колко пари струва. Мъжете са склонни да обикалят когато знаят , че нещото , което търсят го има по – евтино. При жените , ако пазаруването е разходка с приятелки с приятен край , то при мъжете пазаруването е ходене по мъките с край , който мъжът е отегчен и уморен и дори нервен.

Мъжът мрази безцелното ходене на сам и на там , затова излиза отива до магазина и купува това , което му трябва , и се прибира. Жените пък се събират и тръгват да видят какво има по магазините , най предимно дрехи , и ако им хареса нещо го вземат , и този процес не свършва докато не мине деня. Не дай си боже , един мъж да тръгне на пазар с жена си. Той ще биде използван като роб. Подвижна закачалка и допълнителен бюджет за едно пазаруване , това е мъжа при женска компания в магазин.Жената може да е отегчена и от бездействие тя предприема шопинг терапия. Тогава портфейлите трябва да се крият. Кой знае колко невинни левчета ще изгорят.

И накрая да определя какво не трябва да прави един мъж , когато жена му е настроена на вълна , купувам. Никога не ходи с нея на пазар. Никога не и давай излишни пари. И никога , ама никога не и казвай да харчи колкото си иска.

Реклама

Кой е човека?

Всеки иска да харчи по – малко , за да има за повече удоволствия , но много рядко успява. Все събираме пари за всякакви работи , които са ни потребни или не чак толкова. Все спестяваме и все се лишаваме ала на не можем да си угодим. Дали сме виновни ние за безпаричието или някой друг? Това безименно лице яде от парите ни , лишава ни от удоволствията от живота , взема ни спокойствието и сигурността. Чудите ли се вече , кой е тоя човек за когото говоря , ако да четете и не се бойте.

Убедени сте , че вие сте причината за този ваш живот ала не. Харчим в пъти по – малко от западно-европейците , ама нямаме повече спестени пари от тях. Това се дължи на анонимния човек. Той е алчен. Той е корумпиран. Той е неморален. Той е незаинтересован. Той е безотговорен. Той е човека , който те надцаква всеки ден , като ти взема парите без ти да разбереш. Този човек е българина , който забогатява от гърба на хората , които спазват правилата , ама той не ги спазва. Чрез хитрина той измъква лева на българина и никой нищо не може да предположи. Рушвети , картелни сделки , подкупи , далавери. Той участва там и винаги остава анонимен. Чрез неправдоподобни лъжи ни омайва и когато лъжите станат много почва да не ни пука. И така системата , в която участваме ни точи честно изкараните ни пари и ги дава на анонимния тарикат.

Ние няма да разберем , кой е в точност този човек , но нека да помислим защо той съществува. Човек щом ви краде парите значи си мисли , че ще остане безнаказан. Интересно мислене породено от нещо. Породен от мита , че парите оправят всчико. Еми как тогава този човек да не бъде примамен от тях. Почва да уважава себе си повече отколкото хората.

Трябва да се питаме защо  това е така и дали е редно да е така. След това да поискаме отговори. И накрая да ги получим. Може би , защото не питаме оставяме човека в сянка да ни краде парите. И ще ви кажа защо живеем толкова скъп живот , защото ни интересува повече , как да си пуким нещо , отколкото защо струва толкова. Проблема се крие в самите нас. Оставяме да ни убират  и после се питаме къде са ни парите. И докато оставяме това да се случва , ще продължаваме да тънем в нищета.

Едно слънчево кафе

Сутрин рано преди работа ставаме ала ни се спи. Мрачно е на вън , а вие гледате лошо и какво оправя рошавата ви глава? Едно кафе. Да , тази напитка ви вкарва в релси и можете да правите каквото и да било. Пристрастени , без кафето сме страшни сутринно време. Този стимулант поддържа почти цялото работещо население в света. Легален наркотик , който те освежава моментално. Бодър и свеж като репичка отиваш на работа и проблемите изчезват щом пийнеш от кафето. Но кафето можеш да го използваш когато искаш , не само рано сутрин преди работа. Една чаша „облекчение“ те прави бодър във всеки един час от денонощието. Само трябва да внимаваме с количеството кофеин , което сте изпили. Прекалите ли , като една истинска дрога , кафето си казва думата. Почват да ти треперят ръцете , ставаш нервен , не те свърта на едно място. И мога ли да направя едно заключение , кафето е наркотика на 21 век и като стимулант той си върши добре работата.

Задръстване в България

Качва те се на колата рано сутрин , потегляте и хоп проблемите идат. Попадате в задръстване , от което не можете да излезете 30 минути , 1 час , а може и повече. След  дългото чакане , от което сте похабили сума и нерви и някакво количество гориво вие тръгвате и вече сте до заветната си цел. Но дали е точно така , май не. Почвате да се чудите къде да паркирате колата. Всичко е заето и почвате да обикаляте близките паркинги и места , където може да се паркира и през това време шефа ви чака на работа , а вие почвате да чукате нервно по волана с пръсти и да се чудите дали днес шефа ще ви сдъвче за закуска.  Паркирате най – после и тичешком отивате до работното ви място. Това цялото преживяване ви струва много време , нерви и пари.

Но този пример е само в големите градове. Нека дам пример за по – малките градове и села.

Тръгвате към големия град. Първото нещо , което срещате е дупките по пътищата. Десет мина без проблем една си уцелил. Всеки ден така и тя колата ти не издържа и се чупи. Пак се нервиш , дразниш и губиш пари. Излизаш по магистралата и набираш скорост да не се влачиш покрай останалите. Почваш да настигаш рейсове ,тирове , Лади и дори някое Трабанче. Ами не можеш да му седиш зад него. Гледаш чудиш се как да го изпревариш и на първата празна , права отсечка изрязваш колата и се махаш от него , ама ако е дъждовно или снежно , забрави да го направиш това. След 100 години можеш и да стигнеш до където си тръгнал. По пътя ченгета колкото искаш , а си се насадил на тях , а са те обрали.Стигаш до големия град и почваш да се луташ. На къде сега да намеря това , което ми трябва. Обикаля насам на там , като през това време трафика е жесток поне за него. Стигаш до затворени улици и ай де пак от там където дойде. Ошашавя се човек. Но след тези препятствия той стига най – после до крайната точка.

От тези две ежедневия ще обобщя кои са на дразнещите неща за един шофьор:

– Задръстванията

– Дупките по пътя

– Малкото паркинги

– Влачещите се автомобили

– Наглите шофьори

– Ченгетата

– Затворените участъци

– Гадните метеорологични условия

-Наглите пешеходци и бавните баби

– И не на последно място счупената ти кола

И може би , защото сме нервни по пътищата стават толкова много катастрофи и то с фатален край. Да не се поддаваме на агресията по пътищата , защото така ще се спасим и всичките тези нерви ще са ни бял кахър ако стане нещо с нас. Призовавам хората да са по – внимателни и по – спокойни , за да избегнем още фатални случаи , за да можем да се съхраним живи и здрави.

Дядо с божествения елексир

Почти всеки има дядо и баба  , които живеят на село. Дядо като баба помага на нас и затова му благодарим. Той е човека , който ни снабдява с хубава сливова , гроздова или дори кайсиева ракия и не само. Винце домашно бяло и червено прави за нас и за това му благодарим 🙂 Винаги домашното е най – хубаво. Ракийката , винцето , туршията , мезето , това което го има на всяка маса вечер. И само заради това трябва да ги уважаваме и да му помагаме , защото на сухо не може да се живее 🙂

Баба също ни помага , като прави хубави зимнини. Праща ни компоти , месо в буркани , туршия , плодове , зеленчуци , пресни подправки , вкусни гозби , яйца , мляко , сладка , кексове и много други вкусотии , за което ние трябва да сме благодарни. Във времена , в които се продават изкуствени храни , бабите ни произвеждат биологични и чисти продукти. Вече сме големите граждани и не произвеждаме нищо , затова пък бабите ни компенсират. Те ни дават това от което се нуждаем. И когато ни омръзне да си ходим на село , за да им помагаме да се сетим , какво правят те за нас. И написах тази тема , да видя дали сте благодарни , както аз съм , за стореното на нашите роднини баба и дядо.